3.2 The learning cycle BG

3.2 УЧЕБНИЯТ ЦИКЪЛ

Части от този подмодул саадаптирани от Thiel, Severina and Perry (2020)

Въведение

Според Айнщайн (1954, стр. 271), „цялото познание за реалността започва от опита и завършва в него“. Това съвпада с гледната точка на Джон Дюи (1916, стр. 313), който твърди, че „ако знанието идва от впечатленията, които ни създават природните обекти, невъзможно е да се набавят знания без използването на обекти, които впечатляват ума“. Неговата педагогическа теория за „притежаването на опит“ (Dewey, 1934, стр. 35) подчертава значението на опита и размисъла. Тази теория е разработена по-нататък от колегата на Дюи Колб (2015) в Теорията за учене чрез опит (ELT). Колб описва обучението като цикъл с четири стъпки:

(CE) Конкретен опит – да имате опит, докато правите нещо
(RO) Отразяващо наблюдение – преглед на това, което сте направили, и отразяване на опита
(AC) Абстрактна концептуализация – заключение и поука от опита и
(AE) Активно експериментиране – планиране и изпробване на наученото, което води до ново конкретно преживяване.

В проекта AutoSTEM използваме версията на теорията за учене чрез опит, предложена от Connors и Seifer (2005). Този вариант има пет стъпки и е комбиниран с въпроси на Бортън (1970).

  1. Както при цикъла на Колб, той започва с преживяване. Това е фазата на активност, когато децата са ангажирани да играят с автомати или изграждат такъв.
  2. Следващата стъпка е споделянето. Ако искате да обменяте впечатления, идеи и наблюдения с други, трябва да се запитате: „Какво се случи?“
  3. След като децата споделят своя опит, те могат да обсъдят дали откриват някакви модели. Тази обработка ще им помогне да отговорят на въпроса „И какво означава това за мен?“
  4. 4. Осмислянето помага да се обобщи от специалния случай, който са преживели, до принципи, които те могат да приложат в по-широк кръг от ситуации.
  5. Последната стъпка е да планирате как децата да използват наученото, като попитат: „А сега, какво мога да направя?“ и прилагането му. Това води до ново преживяване и затваря цикъла.

Фигурата по-долу показва всички тези компоненти. Когато кликнете върху една от стъпките, можете да научите по-подробно за какво става въпрос и как е свързан с AutoSTEM.

References

Borton, T. (1970). Reach, touch, and teach: Student concerns and process education. New York: McGraw-Hill.

Connors, K., & Seifer, S. D. (2005). Reflection in higher education service-learning. Retrieved 18 August 2019, from https://www.yumpu.com/en/document/read/26360619/reflection-in-higher-education-service-learning

Dewey, J. (1916). Democracy and Education: An Introduction to the Philosophy of Education. New York: Macmillan.

Dewey, J. (1934). Art as Experience. New York: Putnam.

Einstein, A. (1954). Ideas and opinions. New York: Crown Publishers.

van Hiele, P. M. (1986). Structure and insight. A theory of mathematics education. Orlando: Academic Press.

Kolb, D. A. (2015). Experiential learning. Experience as the source of learning and development (2nd ed.). Upper Saddle River, NJ: Rearson Education.

Thiel, O., Severina, E., & Perry, B. (2020). Reaping the benefits of reflexive research and practice in early childhood mathematics education. In O. Thiel, E. Severina & B. Perry (Eds.), Mathematics in early childhood. Research, reflexive practice and innovative pedagogy (pp. 189-202). London: Routledge.